ПОИЗМЯ̀ТАМ СЕ несв.; поизмèтна се св., непрех. Разг. Измятам се (в 1 и 2 знач.) малко, леко. — Ама и ние тупахме на воля. Мен ми се поизметна ръката — каза един сух и чер стражарин, като си протягаше дясната ръка из въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХС, 100. Капакът на прозореца се е поизметнал от влагата.